Ако харесвате нашата 
Фокус: Г-н Филипов, в последните дни активно се говори и се предлагат различни антикризисни меркси, които държавата трябва да предприеме. Според бизнеса, кои са най-адекватните мерки, които трябва да се предприемат? Не е ли изпуснат моментът да се предприемат такива, тъй като говорим за криза от месеци наред?
Кънчо Филипов: Ние от ПП ЛИДЕР считаме, че информацията, която се публикува в последните дни и особено т.нар. антикризисни мерки, представени публично чрез медиите днес, не може сериозно да се разглеждат като програма от мерки за излизане от кризата. Звучи така, сякаш някой от екипа на министъра на финансите се упражнява за пореден път. Ако говорим сериозно, антикризисните мерки са доста закъснели. За криза се говори от дълго време, а и ГЕРБ участва на изборите със заявлението, че ще предприеме сериозни антикризисни мерки, които още не сме видели. Тук е мястото да припомня, че още през пролетта на 2009 г. ПП ЛИДЕР излезе с програма от 13 конкретни стъпки за преодоляване на кризата, които бяха представени пред българския бизнес и общественост за публично обсъждане.
На настоящия етап, според бизнеса, най-важно е да се създават условия икономиката ни да заработи , т.е. да се намерят механизми, които да я съживят. Защото само съживяването на икономиката може да изведе страната от кризата. Това не може да стане само с мерките, които се предлагат от ГЕРБ. Според нас е нужно да се проведе широка обществена дискусия, на която да се чуят гласовете на всички – работодатели, синдикати, служители...и, рабира се, държавата.
Фокус: Какви са конкретните мерки, които биха довели до съживяване на икономиката?
Кънчо Филипов: Първата и най-важна стъпка за съживяване на икономиката е разплащането на задълженията на държавата към бизнеса, за да може той наистина да заработи на обороти. На следващо място, това е съкращаване на срока, в който ще се връща ДДС, което бе част и от мерките, които ПП ЛИДЕР предложи на обществото за изход от кризата. Друга мярка е инвестиране на публични средства в големи инфраструктурни проекти, които ще доведат до намаляване на безработицата, ще съживят строителния и други отрасли. Разработването и реализирането на проекти в областта на енергетиката и енергийната ефективност също ще дадат глътка въздух на бизнеса. Всичко изброено е насочено към реалната икономика.
Фокус: Какви са краткосрочните и дългосрочните мерки, които трябва да се предприемат спешно, ако говорим, че антикризисната програма е закъсняла?
Кънчо Филипов: Краткосрочните са, както вече споменах в предишния Ви въпрос, разплащане на задълженията на държавата към бизнеса, съкращаване на сроковете за връщане на ДДС, инвестиране на публични средства в големи инфраструктурни проекти, развитието на енергийния сектор.
В по-далечен план трябва наистина широко да се обсъди заедно с останалите политически партии, със социалните партньори, с бизнеса една визия за развитието на икономиката ни по време и особено след кризата. Трябва да се набележат тези отрасли и подотрасли от реалната икономика, чрез които България може да използва, най-общо казано, кризата като възможност. Азбучно правило е, че колкото и неблагоприятни да са икономическите условия, винаги има възможности една фирма или държавата като цяло да проявят своите управленски умения и способности, за да спечелят от нея. В момента това не се отчита и, за съжаление, не е обект на публична дискусия. За дългосрочните мерки в обществото трябва да има консенсус и заедно с това да се работи и с бюджета на страната за формиране на условия за развитие на подотраслите на икономиката, които ще създадат условията България да излезе успешно от кризата.
Според ПП ЛИДЕР и икономическата ни програма съществуват няколко структуроопределящи отрасъла, които могат да бъдат двигателите за развитието на българската икономика след икономическата криза, а именно: енергетика и енергийна ефективност, екологично земеделие и туризъм. Например развитието на екологично земеделие би направило нашата продукция конкурентоспособна на европейския пазар. В страната ни има условия, но за това трябва още от сега да има национален консенсус, последователна линия на поведение и да се инвестира, в т.ч. и с европейски средства, в това направление. По отношение на туризма, крайно време е да се спре развитието на т.нар. нискобюджетен и „алкохолен” туризъм, както до сега. По-скоро ми се струва, че в страната ни имаме всички условия за развитието на семейния, културен, та дори и селски туризъм. Но това означава още от този момент да се мисли в инвестирането в инфраструктура, в исторически обекти и културни паметници, в дребния семеен хотелиерски бизнес.
Фокус:Може ли да се мисли в посока за промяна на данъчната тежест?
Кънчо Филипов: Много опасно е по време на криза да се мисли за промяна на данъчната тежест, в смисъл на повишаване на данъчно-осигурителната тежест. Ние вече имаме един приет бюджет на страната, който управляващите трябва да реализират. Ако не могат, би следвало да го актуализират. Според нас, да се намаляват социалните придобивки на работещите, пенсионерите и майките във време на повишаваща се безработица, когато почти всяко домакинство ще бъде засегнато от нея, няма да допренесе за стимулиране на потреблението, което пък е стъпка за излизане от кризата. В момента това е едно импулсивно увлечение в стремежа на управляващите да осигурят нарастване на приходната част на бюджета. Според нас не е решение чрез увеличаване на данъчно-осигурителната тежест на определени социални групи и слоеве да се търсят допълнителни приходи в държавната хазна. Напротив, считаме, че ефектът ще е обратен. По-доброто, но и по-трудното решение е, намаляване на разходната част.
Фокус: Може ли да се мисли за промяна на съотношението на тежестта между работник и работодател?
Кънчо Филипов: Може, разбира се, но при определени условия. Или страната ни вече е излязла от кризата, или при наличие на политическата воля за започване и довеждане до край на реформи в социално-осигурителния, пенсионния сектор. Промени „на парче” не са в интерес на цялото общество.
Фокус: От ДСБ предлагат да се създаде регистър на държавните институции, които дължат пари на бизнеса. Това би ли довело до отпушване на системата за разплащане?
Кънчо Филипов: Създаването на такъв регистър е положителен момент. Но това, което от ДСБ предлагат като срок - от 6 до 18м., няма да доведе до бързо съживяване на икономиката. Бизнесът има нужда от свеж ресурс тук и сега. От страна на управляващите трябва да се търсят възможности колкото се може по-скоро да се разплатят задълженията към бизнеса, за да може наистина да се отпуши предприемчивостта на фирмите. Добре е да има такъв регистър, за да се знае за какво и на кого и колко дължи държавата. Сега можем само да гадаем, какви са задълженията на държавата към бизнеса. Ако погледнем данните, които непрекъснато излизат, например, че НЕК дължи 1 млрд., а това не е включено към публичните задължения на държавата към бизнеса, нещата отиват извън контрол. Тук трябва да се отчете и междуфирмената задлъжнялост, която също усложнява кризисната ситуация.
Росица ГЕОРГИЕВА