Ако харесвате нашата 
Весела Сукалинска
- Г-жо Бирбатева, очаквахте ли да бъдете избрана за председател на общинския партиен съвет на Лидер?
- Аз бях наясно, че съм номинирана, естествено не можех да знам предварително дали ще бъда избрана.Това е факт и аз благодаря на всички колеги за гласуваното доверие. Това много ме задължава, защото в качеството си на председател на общински партиен съвет, и то в Благоевград, един областен град , това е една голяма отговорност и едно предизвикателство за мен.
- До сега не сте членували в никакви партийни организации. Наясно ли сте с дейността на партията?
- Да, разбира се, че съм наясно. Тогава, когато ми беше предложено да се включа в предизборната кампания на Лидер, преди да дам съгласието си, ми дадоха устава и програмата на партията. Прочетох я, допадна ми.
Моето твърдо убеждение е, че страната може да излезне от кризата само с помощта на бизнеса, които ще осигури работни места. Аз съм много чувствителна на тази тема, защото от една година усещам как нещата вървят на по-зле, не че сме били много добре, но сякаш кризата се задълбочава.
От 20 години се говори за криза, а сега сякаш сме в катастрофа. Толкова много хора са на улицата.
- От кога членувате в партия Лидер?
- От миналата година, откакто се включих в изборната кампания за европарламент и парламентарните избори.
- Кои ви насочи да влезнете в редиците и?
- Иван Петров ме насочи. Това е човекът, с който съм работила 19 години в системата на отбраната. Миналата година, през февруари, аз се завърнах от гурбет в чужбина. В такива случаи, като се завърне човек, му трябва малко време, за да се адаптира, след което започва да търси контакти с хората, с които по един или друг начин е общувал, към които питае добри чувства, спомени. Един от тях беше Иван Петров. Аз му се обадих по телефона, казах му, че съм се прибрала. Не бяхме се виждали 6-7 години, поканих го да го почерпя по повод завръщането ми. Видяхме се в едно заведение, поговорихме си, пихме по една ракия. Като човек, който се е отдръпнал толкова време от родния град, го разпитах за наши общи познати, поговорихме си за доброто старо време и тогава той ми предложи. След което започнах да работя и така станах част от семейството на партия Лидер.
-Трябваше ли ви много време?
- Много бързо реших. След като се запознах с доста хора, които аз преди това не познавах - сред тях бяха Благой Янев, Ани Станинска, нашият технически секретар Ася Тричкова, която вече смея да твърдя, че е моя приятелка, младежите от младежката организация, Краси Стефанов. В последствие се запознах с Петър Петров, нашият организационен секретар на партия Лидер.
- Какви са първите стъпки, които ще предприемете като общински председател?
- Като председател на общинския партиен съвет аз ще се ръководя от устава на партията. Първата и най-важната задача след изграждането на общинския партиен съвет е да продължим работата си в посока изграждане на териториални партийни клубове. Градът е достатъчно голям и считаме, че се нуждаем от изграждането най-малко на десет партийни клубове.
Така че ще работим в тази посока. Не по-маловажно е това да продължим да привличаме нови членове и симпатизанти на партия Лидер, защото ние сме една сравнително нова политическа формация и тепърва трябва да се доказваме на политическия небосклон като сериозна партия , която иска да допринесе, а тя има тази възможности за благоденствието на държавата и в частност на нашата община.
- Защо искате по-голяма част от членовете ви да са висшисти?
- Ами то е обяснимо. Предполага се, че един образован човек е с по-добри познания, проявява по-голям интерес за това какво се случва около него. Това са хора, които дерзаят и не са безучастни в един такъв важен обществено политически момент.
- Каква точно дейност се развива в териториалните партийни клубове?
- Териториалните партийни клубове са нещо като семейството, клетката на едно общество. От там се започва набирането на нови членове и симпатизанти. Ние трябва да окрупним нашите структури. И това е начина, отдолу нагоре.
-Какъв брой са те в общината?
- Досега са изградени шест клуба. Идеята ни е да изградим десет такива, но те трябва да се развият, а засега все още не са развити както трябва.
Намират се в отделните жилищни райони на Благевград.
В „Еленово” го държи Иванка Черкезова, в Рилци и Бело поле- Димитър Георгиев, в жк „Ален мак” - Илинка Иванова, в Грамада - Славина Янева, в района на ЦДГ “Лале”-Даниела Николова, и в района „Плажа”- Мария Николова.
-Вашата фамилия е Бирбатева, имате ли някаква връзка с Маргарита Бербатова, майката на световноизвестния футболист Димитър Бербатов, бъркат ли ви по някакъв начин? - Не, нямам връзка, но ме бъркат. Имах такъв случай преди години, когато нашият известен футболист, нашата национална гордост Димитър Бербатов стана много популярен. По това време, вървейки по булевард “Св. св. Кирил и Методий”, ме среща една моя далечна роднина, която ме разцелува и каза:
Ние се гордеем с теб, с твоето дете, при което аз онемях, но понеже не ми беше за първи път разбрах за какво иде реч. Останали с впечатлението, че той е мой син, защото е набор 1981. Моят малък син е същият набор , също е спортист, бивш, но не футболист. Нямам нищо общо с Бербатови. Аз нося фамилията на моя съпруг, която идва от Лясковец, от старата столица на България - Велико Търново, той е от там. Фамилията е лясковска.
- Преди година се завърнахте от Испания.С какво се занимавахте там?
- Както повечето българи, първо четири месеца бях без работа в Испания.
Много ми беше трудно, предвид това, че не знаех езика и не познавах никого.Отидох по икономически причини. Предполагам,че повечето за това отиват. Не съм си мислила да правя кариера, няма такова нещо /Смее се/
На четвъртия месец намерих работа благодарение на една българка, която никога няма да забравя. Случайно се запознах с нея.....Тя е от нашия край, от Симитли, казва се Величка Соколова, бивша хирургична сестра от Хирургично отделение в Благоевград.
Аз споделих с нея, че ми е много трудно, че не мога да си намеря работа и тя ми подаде ръка. Първата работа дължа на нея и всъщност тази първа работа продължи до последния момент. Благодаря на Господ,че ми даде възможност да отида и да се влюбя в тази страна.
Испания е голяма страна, красива страна.
Испанците са много топли, добронамерени, доброжелателни хора, приятелски настроени. Смея да твърдя, че там, след време разбира се, мен ме приеха като личност. Една от моите работодателки до последно ми казваше:Аз тебе не те приемам като моя помощничка, там не се изразяват така вулгарно като чистачка или чача. А помощник, асистент, ти си личност.
Неслучайно, Испания има репутацията на една от най-посещаваните страни в света.
Тя е райска градина. Вярвайте ми!
Просто трябва да отидете и да усетите атмосферата. Каква инфраструктура, какво отношение!Там е прието непознатите хора да се поздравяват.Първото нещо като излезеш от блока, или работата е да поздравиш.
Те са щастливи хора. Живеят спокойно. Имат много висок стандарт. Ние, докато живеехме там, имахме висок стандарт. Не сме се лишавали от нищо.
- Къде се установихте ?
- На втората година и моят съпруг Цанко Бирбатев дойде при мене по негово желание. Аз вече се успокоих.Той пристигна в петък, а в събота вече беше на работа. По това време вече имах някакви позиции.
След отиването ми в град Памплона, провинция Навара веднага започнах да изучавам езика.
В повечето големи градове на Испания, тъй като тя има над 5 милиона имигранти с цел много бързата интеграция на всички тях в обществения живот, има училища, които са безплатни, с цел изучаването на езика.
Смея да твърдя, че още на първата година почти свободно комуникирах. В следващите успях да се узаконя, да добия статут на испански гражданин, да се ползвам с правата на испанците. На третата година даже участвах в парламентарните избори.
- За малко време сте постигнали доста неща в чужда страна. Защо решихте да се върнете?
- Не твърдя,че е много. Но аз бях доволна.
Какво значи много?
Човек, докато стои там, непрекъснато вдига летвата и се стреми все повече и повече. Аз имах много дългове тук и отидох, защото нямах работа вече, бях освободена от структурите на армията. Трябваше да си връщам дълговете и това беше една от основните причини да замина. За нула време си ги върнах и започнах да се целя все по на високо и когато дойде и съпруга ми и още повече.
- Защо все пак решихте и се завърнахте?
- Ами няма да ви изненадам ако ви кажа, че животът не е само пари. Аз имам деца. В мое отсъствие се роди първия ми внук. Видях го на три годинки и когато го видях, не можех да повярвам, че това същество е част от моята кръв. И то беше объркано. Синът ми и снаха ми му бяха говорили, по телефона сме говорили, но той не ме беше виждал. И беше толкова объркан, че ме наричаше лельо, бабо, Боби ... В крайна сметка останахме на варианта Боби. Дойдох си, защото същият този месец февруари миналата година се роди и вторият ми внук и аз реших да не изпускам този много важен в моя живот момент, да се насладя. А сега мога да се радвам на още едно малко същество.
- В каква насока трябва да работим ние, за да достигнем тяхното ниво?
- Аз мисля че.....както казва един наш известен актьор Тодор Колев, никога няма да стигнем испанците. Аз така си мисля.....песимист съм, съжалявам. Те имат такова ниво на мислене, че много трудно, трябва да стане някакъв преврат в живота ни, за да мислим като тях.
Първо трябва да бъдем добронамерени.
Това, което се говори, че навън българите не си помагат, е наистина вярно.
- И аз съм чувала, че навън българите не си помагат много, защо е така?
- Манталитет ли, злоба ли....Обичам да използвам тази мисъл на Маркс и Енгелс, не знам защо я отричат, но е много вярна, че „битието определя съзнанието.” Поради това, че ние живеем бедно, в сравнение с всички европейски държави и това ни провокира към някаква злоба, завист. Когато испанец говори за друг той се радва, че някой просперира , защото просперитет в личен план означава просперитет и за държавата.
Те така разсъждават. Другото, което съм чувала тук е, че българинът е бил мързелив. Няма такова нещо.Той не е мотивиран. Затова не работи. А като отидем на Запад, въпреки че работим най-ниско платената работа, най-неквалифицираната, ние оставаме добри впечатления за себе си. Разбира се, не всички българи остават на нивото на най-неквалифицираната работа, има и много, които успяват, които се налагат, но за това се изисква време...
Аз в личен план мога да кажа, че работех по 22 часа в денонощието. През деня работех в две-три къщи, почасово, след обяд в един магазин. Спях при една богата стара дама, за да не е сама, защото обитаваше един апартамент 180 квадрата и я беше страх. Аз вечер спях при нея, през деня пък и помагаше една българка, след обяд една еквадорка, после дойде една негърка. Така че работех 22 часа в денонощието. Прибирах се в квартирата колкото да изпера, да изгладя дрехи на съпруга ми, да се изкъпя и да хапна. Един път в седмицата сме длъжни аз и моята фамилия да подържаме чистота .
Чистотата и храненето в Испания са издигнати на пиедестал.
Здравеопазването, транспорта, инфакструктурата са на толкова високо ниво.....
- А колко е средната заплата?
- Зависи каква професия упражняваш. Чела съм едно списание, в което на предните страници бяха изнесени заплатите, които получават хората. Недейте да мислите, че там няма корупция. Има корупция, но там се борят жестоко с нея. Спомням, си ,че докато бях там в продължение на три години, пресата така разнищваше един известен кмет на Малага, К. Муньос, който заживя с една известна испанска певица Елизабет Пантоха- за неговите далавери като кмет, за това, какви апартаменти има, коли .
В крайна сметка го вкараха в затвора.
Той всеки ден присъстваше в новините. Пресата не си поплюва, борят се хората и има за какво. Но не е в такива граници. Извинете моля, ние сме 5 милиона , официално сме 7 и нещо. 2 милиона са навън. Смятам, че няма желание от страна на държавата, визирам всички институции, не само МВР, прокуратура и съд, които търпят жестоки критики. Ние всички сме опирали до „услугите”на съдебната система и сме били жертва на нея.
Новото правителство дойде със заявка да се справи с всичко това. Виждаме, че се правят усилия в тази посока, не можем да го отречем, и всички сме „за”, ще подкрепяме....Но, този танц, както се изрази Кристалина Георгиева, танго- една напред, две назад, някак си не допадна на хората. Няма я тази визия какво ще прави и ще отстоява новото правителство. Изцепи се някой политик, че ще направи нещо, на следващия ден казва – не, няма да го правя. Ще видим какво ще излезне от така наречената тристранна комисия със синдикатите, защото аз твърдя, че в България няма синдикати /б.р интервюто е правено преди да станат известни резултатите от тристранката/. Ще видим какво ще излезне, ще има ли увеличение на тока и газа, ще има ли увеличение на ДДС, което предполага, че ще скочи всичко. Ние сме в катастрофално положение, не в криза, моля....за какво говорим!?
Много съм чувствителна на темата здравеопазване.
Аз ще продължавам да питам, вероятно не разбирам за какво става дума. Каква е тая здравна система, това система ли е въобще или извадки от здравната система на Германия, Италия, Испания...нещо побългарено. В Испания здравната система предполага лични здравни сметки, няма потъване на пари.Такова високо ниво на здравеопазване!
Тук с основание хората се страхуват и от там се и разболяват, всичко тръгва от психиката. Страшно е.
Хем си здравно осигурен, хем плащаш.... не го разбирам. А по повод на пенсионната реформа - след 25 години сме щели да усетим. Не бе господа, ние трябва да живеем сега. Запазете я тази нация здрава и читава, за да може да се множи и за да не бягат младите хора навън. Ние трябва да живеем сега, за да имаме бъдеще. Умираме като мухи. Не съм специалист, но като редови гражданин искам да усетя, че нещата вървят към по-добро.